С какви стъклени топчета ще играят децата ни
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
6 юли 2022 година
През 80-те ние се забавлявахме, играейки измежду градежите. Игрите ни бяха по едно и също време и паркур, и куест, и адреналин, и потребни игри на чист въздух. С една дума – цялата Вселена.
Търсехме (и намирахме) всевъзможни съкровища – отпадъци, почтено казано – а след това се фукахме с тези титли в учебно заведение. Помня едни медени кръгли „ монети “ (за какво служеха – един господ знае), девойките си правеха от тях „ обеци “, момчетата играеха глупава игра – хвърляха ги по този начин, че да се чукнат в стената – играта се наричаше „ стукалка “ („ стукати “ на украински значи „ блъскам “, в смисъл – на вратата – бел. прев.).
В находките ни имаше и разноцветно стъкло, през което гледахме против слънцето. По-готин беше единствено същинският телескоп в планетариума.
И най-скъпата валута в училище – транспарантните стъклени топчета!
За загадъчния им генезис се носеха легенди. Романтиците твърдяха, че топчетата са се получили след земетръса (май, през 1977-ма година), зубърите – че това е фон към аквариумите. Имаше и още една забавна версия: че топчетата са направени за фотоси на игрален филм за диаманти.
Лично аз най-вече харесвах концепцията, че те са от друга планета. Да, бях малко необичайно дете.
Добре де, в този момент към този момент знам за какво са служели – можете да не се подсмивате.
Тогавашната „ Салтивка “ (моят квартал) беше жив градеж. До моя блок строяха метро, имаше пясъчна кариера, изграждаха два бъдещи университета (педагогическия и фармацевтичния), а също така – огромен магазин, пазар и цех.
Така че ние, салтивските дечурлига, се радвахме на огромен избор на местата за игра.
Почти на всички места имахме шанса да намираме по нещо. Но топчетата ги търсехме на градежа на педагогическия университет. Защо точно там, не знам и до момента.
После аз пораснах, топчетата се изгубиха, а педагогическият университет по този начин и си остана в моето въображение едно приказно място. Там и учих.
Добре де, послъгвам… Просто съм мързелива, а сградата беше на две крачки от у дома.
Както и да е, „ най-хубавите си студентски години “ изкарах тъкмо там. Първата обич, първите момински сълзи, първата „ трева “ (да не кажете на мама).
Днес през нощта Харкивският народен педагогичен университет „ Григорий Сковорода “ беше погубен съвсем изцяло. Руска ракета улучи постройката, в която аз учех, тъкмо до татковия дом.
След някоя друга година салтивските деца отново ще играят измежду руините му, ще търсят топчета, „ кульки “ (на украински „ кулька “ е „ топче “, а „ куля “ – „ патрон “. Игра на думи – бел. прев.). Не стъклени, не сантиментални и напълно не със мистериозен генезис.
За страдание.
8 юли 2022 година
Малка схема в отбрана на украинския език. Ще се побере в едно изречение:
– Девушка, стойте! – на съветски. („ Момиче, спрете!) Дальше вам идти нельзя! (Пътят нататък е неразрешен!).
Шест часа сутринта. В гората. Момчето във военна униформа. С автомат.
Е, какво да ви кажа… Дори аз, рускоезичната, съвсем се напиках от боязън.
Първо – аз съм съвсем сляпа. С моето зрение освен че отличителните знаци не виждам, а за мен всеки военен е едно огромно камуфлажно леке.
Второ – в близост е дива гора. Предвид моя топографичен кретинизъм, ние с Хектор сме могли да се озовем под дърво и камък.
Спрях и започнах трескаво да си припомням с коя област граничи моята, Днипропетровска, и каква е военната обстановка там сега. Прехвърлям в мозъка си последните военни сводки. А на глас, вероятно от боязън, безшумно споделям:
– Добрий ранок. ( “Добро утро “ – укр.)
– Добрий ранок, – дава отговор момчето.
Късно е, момко, късно е. Косата ми към този момент побеля…
P.S. Момчета, а може ли, най-малко в гората, да викате " Стій ", а не „ Стой! “, а? Моля ви!
Изплашената Анна
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
6 юли 2022 година
През 80-те ние се забавлявахме, играейки измежду градежите. Игрите ни бяха по едно и също време и паркур, и куест, и адреналин, и потребни игри на чист въздух. С една дума – цялата Вселена.
Търсехме (и намирахме) всевъзможни съкровища – отпадъци, почтено казано – а след това се фукахме с тези титли в учебно заведение. Помня едни медени кръгли „ монети “ (за какво служеха – един господ знае), девойките си правеха от тях „ обеци “, момчетата играеха глупава игра – хвърляха ги по този начин, че да се чукнат в стената – играта се наричаше „ стукалка “ („ стукати “ на украински значи „ блъскам “, в смисъл – на вратата – бел. прев.).
В находките ни имаше и разноцветно стъкло, през което гледахме против слънцето. По-готин беше единствено същинският телескоп в планетариума.
И най-скъпата валута в училище – транспарантните стъклени топчета!
За загадъчния им генезис се носеха легенди. Романтиците твърдяха, че топчетата са се получили след земетръса (май, през 1977-ма година), зубърите – че това е фон към аквариумите. Имаше и още една забавна версия: че топчетата са направени за фотоси на игрален филм за диаманти.
Лично аз най-вече харесвах концепцията, че те са от друга планета. Да, бях малко необичайно дете.
Добре де, в този момент към този момент знам за какво са служели – можете да не се подсмивате.
Тогавашната „ Салтивка “ (моят квартал) беше жив градеж. До моя блок строяха метро, имаше пясъчна кариера, изграждаха два бъдещи университета (педагогическия и фармацевтичния), а също така – огромен магазин, пазар и цех.
Така че ние, салтивските дечурлига, се радвахме на огромен избор на местата за игра.
Почти на всички места имахме шанса да намираме по нещо. Но топчетата ги търсехме на градежа на педагогическия университет. Защо точно там, не знам и до момента.
После аз пораснах, топчетата се изгубиха, а педагогическият университет по този начин и си остана в моето въображение едно приказно място. Там и учих.
Добре де, послъгвам… Просто съм мързелива, а сградата беше на две крачки от у дома.
Както и да е, „ най-хубавите си студентски години “ изкарах тъкмо там. Първата обич, първите момински сълзи, първата „ трева “ (да не кажете на мама).
Днес през нощта Харкивският народен педагогичен университет „ Григорий Сковорода “ беше погубен съвсем изцяло. Руска ракета улучи постройката, в която аз учех, тъкмо до татковия дом.
След някоя друга година салтивските деца отново ще играят измежду руините му, ще търсят топчета, „ кульки “ (на украински „ кулька “ е „ топче “, а „ куля “ – „ патрон “. Игра на думи – бел. прев.). Не стъклени, не сантиментални и напълно не със мистериозен генезис.
За страдание.
8 юли 2022 година
Малка схема в отбрана на украинския език. Ще се побере в едно изречение:
– Девушка, стойте! – на съветски. („ Момиче, спрете!) Дальше вам идти нельзя! (Пътят нататък е неразрешен!).
Шест часа сутринта. В гората. Момчето във военна униформа. С автомат.
Е, какво да ви кажа… Дори аз, рускоезичната, съвсем се напиках от боязън.
Първо – аз съм съвсем сляпа. С моето зрение освен че отличителните знаци не виждам, а за мен всеки военен е едно огромно камуфлажно леке.
Второ – в близост е дива гора. Предвид моя топографичен кретинизъм, ние с Хектор сме могли да се озовем под дърво и камък.
Спрях и започнах трескаво да си припомням с коя област граничи моята, Днипропетровска, и каква е военната обстановка там сега. Прехвърлям в мозъка си последните военни сводки. А на глас, вероятно от боязън, безшумно споделям:
– Добрий ранок. ( “Добро утро “ – укр.)
– Добрий ранок, – дава отговор момчето.
Късно е, момко, късно е. Косата ми към този момент побеля…
P.S. Момчета, а може ли, най-малко в гората, да викате " Стій ", а не „ Стой! “, а? Моля ви!
Изплашената Анна
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ